Спешно! Радев ще се прости с назначаването на шефове на ДАНС, на разузнаването, на НСО
Труд.бг
В цялостен фигурант следва да се трансформира президентът след промени в основни закони, които дават квоти за назначения и разнообразни пълномощия на президента. Във импортирания план за изменение на Конституцията също има текстове, предвиждащи понижаване пълномощията на президента.
Сега концепцията е Народното събрание фрапантно да ореже кадруването и разпореждането на президента в разнообразни сфери от публичния живот като се стартира от сигурността и се продължи през Българска народна банка, КРС, Съвет за електронни медии и Конституционния съд.
Вече е образувана работна група, която преглежда няколко закона, с цел да промени текстове, даващи пълномощия на президента, научи “Труд news ” от депутати на ръководещата коалиция.
Според тях е изцяло допустимо даже Българска социалистическа партия да поддържа измененията, защото от социалистическата партия непрестанно показват отвращение от дейностите на Радев, който се пробва да ръководи страната еднолично.
Депутати от ППДБ разясниха, че още в първите дни от есенната парламентарна сесия ще внесат промени в законите, като с преимущество ще са тези в областта на сигурността. Повод за бързането е заявката на президента, че няма желание да привиква КСНС, тъй като нямало по какъв начин да седне на една маса с “хората от записите ”.
“С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да свикам КСНС? Не мисля, че това е от изгода за националната сигурност ”, разяснява президентът Румен Радев от Шипка през уикенда.
От ППДБ се гневни на Радев и за кадруването в службите и Министерство на вътрешните работи. Премиерът Николай Денков акцентира, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов няма доверие на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров и изиска оставката му. Тодоров бе стартиран от секретаря по вътрешна политика на Радев Николай Копринков.
Още от предишния - 48 парламент са подготвени промени в закона за НСО, за Министерство на вътрешните работи, за разузнаването, които плануват президента да не кадрува в службите.
“На Радев би трябвало да се даде институционален отговор. Лично мнение е, че импийчмънт е вероятен вид, само че най-много Народното събрание би трябвало да преразгледа неговите пълномощия, ” разяснява през вчерашния ден депутатът от ППДБ Явор Божанков.
В Конституцията са дефинирани няколко съответните назначения, които се правят с укази на президента (виж карето), само че отвън тях в член 98 т. 7 е посочено, че президентът може да назначава и освобождава и други държавни чиновници, избрани със закон.
Едната категория такива чиновници се назначават по предложение на Министерски съвет, а втората са независими назначения. По предложение на държавното управление, президентът издава укази за назначение на шефовете на ДАНС, ДАР, ДАТО, военното разузнаване и на основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Според адвокати, няма проблем до края на ноември тези пълномощия да останат единствено в спомените на президента.
Президентът назначава и освобождава началника на НСО след координиране с Министерския съвет и заместник-началниците - по предложение на началника на службата.
Самостоятелно президентът назначава двама от членовете на Съвет за електронни медии, един в КРС, четирима в Комисията за отбрана от дискриминация и трима в Управителния съвет на Българска народна банка.
Президентът назначава и 15 членове на ЦИК по предложение на парламентарните групи.
Държавният глава има квота от един представител и в Националния съвет по наркотични субстанции. Има пълномощие да назначи е един човек в Националния съвет за българите, живеещи отвън Република България, само че подобен в никакъв случай не е образуван.
Акцент е сигурността
Предстоящи поправки в законите
Закон за изменение на Закона за държавна организация „ Национална сигурност “
Още в предходния парламент от Политическа партия и Демократична България внесоха промени в този закон, които предвиждаха ръководителите на Държавна организация “Национална сигурност ” (ДАНС), Държавна организация “Технически интервенции ” (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна организация “Разузнаване ” (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с декрет на президента.
В законопроекта се предвиждаше всяко предопределение да бъде предшествано от чуване на кандидатурите в съответната отраслова комисия в Народното събрание.
Закон за Министерство на вътрешните работи
Предвижда се основният секретар на Министерство на вътрешните работи да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на декрет на президента. Това е обвързвано с конституционните текстове, съгласно които Министерският съвет реализира политиките по публичния ред и националната сигурност (чл.105, т.2) и отстранява нетипичната роля на президентската институция по директно въздействие върху организацията и активността на изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи посредством лични назначения на основния секретар.
Закон за Националната работа за защита
Предвижда се Националната работа за защита да премине към министъра на защитата, а наложителната защита на висши длъжностни лица да се понижи до 1 година след освобождение на поста. Запазва се опцията при нужда да се обезпечи по-продължителна защита.
С цел усъвършенстване на активността на службата, се предлага ограничение на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до тези случаи, в които съпровождат висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на нараснал риск.
Закон за КСНС
В настоящия закон за КСНС е записано, че постоянните съвещания се организират минимум един път на три месеца. Идеята на ППДБ е в закона да се запише, че е наложително да се организират най-малко един път на три месеца, тъй като в този момент нормата е пожелателна.
При задължителност президентът ще би трябвало да привиква съвещанията, а в случай че не го прави тогава може да се претендира, че е нарушил закона.
По Конституция
Държавният глава независимо назначава 4 съдии в Конституционен съд и личния състав на Дондуков 2
По Конституция президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, дипломатическите ни представители в чужбина и в интернационалните организации, ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
Тези три групи назначения се правят по предложение на Министерски съвет или на Висшия правосъден съвет (ВСС).
В този смисъл има решение на Конституционния съд от 2002 година, в което е казано какво значи предложение по смисъла на член 98 и член 100 от Конституцията, т. е. че двете институции - Министерски съвет и президентът би трябвало да са на едно мнение с цел да има назначение. Защото президентът не може да си избира всред кого, а пък държавното управление или Висш съдебен съвет не могат сами да назначават хора на посочените позиции. Тук има едно конкретизиране - че дипломатическите и военните назначения се преподписват, до момента в който на Висш съдебен съвет не се преподписват от министъра на правораздаването.
Останалите назначения, които президентът може да прави съгласно Конституцията са независими, т. е. той не се нуждае от оферти - това са назначенията в президентството и на четирима конституционни съдии (чл.147, ал.1).
